Не съществува нищо по-отвратително от музика без скрит смисъл ~ Фредерик ШОПЕН
(Frederic Chopin at 28, 1838, by Eugène Delacroix)
Фредерик Шопен е роден на 22 февруари 1810 година в имението в Желязова Воля, Полша. По незнайни аргументи обаче, неговите родители постоянно честват рождения му ден на 1 март. Те самите са музиканти, неговата майка е извънреден пианист и певица, потомък на оскъдно, само че аристократично семейство. Тя заварва сина си, едвам тригодишен, да се пробва да налучка на пианото тоновете на дочута мелодия, като прави това със смайваща акуратност. Впечатлена, тя сама стартира да го учи.
„ Щастлив е този, който може да бъде композитор и реализатор. “ ~ Шопен
Не след дълго из столицата Варшава се разнася мълвата за детето талант. Освен като прелестен реализатор, дребният Шопен се изявява и като трогателен импровизатор. Артистичният му гений не се лимитира единствено с музиката. Той обича да рисува, а също и да написа стихове. Когато е на 12 години, неговият музикален възпитател декларира, че няма на какво повече да го научи, заради което жизнерадостното хлапе стартира да се учи единствено, трудейки се върху доста тежки извършения, които независимо си слага, съсредоточавайки се върху националната музика на родината си.
На 20 години Шопен е приключен композитор и пианист, който печели възхищението и на най-отявлените си противници. По това време Париж е културната столица на Европа,а и на света, тогава там живеят и творят Росини, Белини, Лист, Балзак, Стендал, Юго, Хайне, Берлиоз... Младият гений взема решение да се откри точно там, с цел да продължи реализацията си. Дълго отсрочва отпътуването си, защото има тъмно предусещане: „ Струва ми се, че отпътувам, с цел да умра не там, където съм роден и живял. “ Предчувствието му е изцяло основателно. Той в никакъв случай повече не се завръща в родината си.
„ Шопен е пръв всред всички пианисти в света! “ ~ Менделсон
Концертите, които изнася реализират необикновен триумф, само че Шопен, макар гения си и признанието, което получава, е необикновено свенлив и в последна сметка през целия си живот изнася единствено към 30 концерта. Осигурява финансовата си непоклатимост посредством преподаване.
(Portrait of Frédéric Chopin and George Sand, 1838, by Eugène Delacroix)
Скоро обаче нещастието го доближава. Музикантът се разболява от туберкулоза. Но пък среща любовта на живота си – Жорж Санд – еманципирана, скандална и доста надарена писателка, – любов, за която са изписани тонове хартия от този момент. Шопен наподобява основан от самото божество за нея. Чувствителен, трагичен заточеник, той страда за Полша, за фамилията си, а най-много за нежната майчина обич. „ Бих бил доста доволен – казва той, – ако някой пожелае да ме води с каишки. “ А тя желае в действителност таман това – да откри в негово лице ухажор и наследник.
Шопен е седем години по-млад от Санд и това й разрешава да чака от него едно синовно, съвсем детско отношение. Тя вижда младия, слаб, болен, напрегнат музикант - все непреодолимо привлекателни черти за една болногледачка с майчино сърце. По хубост той е еднакъв на Ференц Лист. Андре Мороа го разказва: „ Строен, междинен растеж, с дълги тънки ръце, дребни крайници, матоворуси коси с кестеняв оттенък; кафяви, по-скоро живи, в сравнение с тъжни очи; прегърбен нос; кротка усмивка; малко приглушен глас, а от цялото му създание нещо по този начин благородно, по този начин неизразимо аристократично “. Всички, които не го познават, го считат за благороден дворянин в заточение.
Любовта им продължава цели 14 години. От нея са въодушевени музикални творби, които и през днешния ден карат света да затаява мирис и да се прекланя пред величието. Когато Шопен се разболява тежко, Санд изоставя писането и не се отделя от леглото му денонощно.
Раздялата настава, когато писателката разгласява романа си „ Лукреция Флориани “. Шопен се припознава в един от героите – княз Карол, човек нарцистичен и показан в карикатурен облик. Това мощно го наранява и въпреки да я обича, взема решение да постави завършек на връзката им, обричайки се тежки душевни страдания. Санд продължава с литературната си кариера, само че Шопен в никакъв случай повече не написа музика.
Финалното си пътешестване Шопен прави на 17 октомври 1849 година Тогава е единствено на 39 години. На погребението му се стичат най-големите създатели на Франция, а тялото му е приютено в фамозното гробище Пер Лашез. Сърцето му обаче бива изпратено в обичаната му Полша, за която страда през целия си живот.
(Chopin-Delfina Potocka singing for the dying Chopin, 1885)
Изображения: commons.wikimedia.org
